На 3 ноември 2025 г. Министерството на финансите публикува проектозакона за държавен бюджет 2026, първият съставен изцяло в евро. Месец по-късно, на 1 декември, около 100 000 души излязоха на улиците в цяла България. Под натиск, бюджетът беше оттеглен за преработка. Шест месеца по-късно числата от този бюджет още обясняват случилото се.
Натисни категория за подробности.
Не става дума за общия размер на бюджета — той е сравним с този на съседни европейски държави. Гражданският натиск се концентрира върху четири конкретни решения за разпределение — всяко от тях обозримо срещу инвестицията в образование и наука.
Графиката показва държавния дълг като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) — стандартният международен показател за фискалното състояние на една държава. Дълг от 30% от БВП означава, че държавата дължи сума, равна на 30% от това, което икономиката произвежда за една година. Колкото по-висок е делът, толкова по-голяма част от бъдещите приходи отиват за обслужване на стари заеми, вместо за услуги.
Дългът сам по себе си не е проблем — почти всяка държава има такъв и в абсолютни стойности България остава с един от най-ниските в ЕС, далеч под Маастрихтския праг от 60% и под средното за ЕС-27 от около 84% и за еврозоната около 90%. Проблемът е в скоростта. От стабилен коридор около 22–25% между 2017 и 2024 г., дългът скача с +6 пункта за 2025 г. заради рефинансиране и капиталови вливания в Българския енергиен холдинг (БЕХ) и Българската банка за развитие (ББР), две държавни компании, които натрупаха задължения, а бюджетът трябваше да ги покрие.
Дефицитът от 4,38 млрд. € означава нови емисии облигации през цялата година — затова прогнозата (червеният пунктир) сочи нагоре. Това не е само нов дълг: лихвите по стария вече струват 1,07 млрд. € за 2026 — пари, които не финансират нито една услуга.
Най-масовото гражданско събитие от десетилетия. Под натиск от протестите, проектозаконът беше оттеглен за преработка.
Бюджет 2026 възлиза на около 45,8% от БВП — практически на средното за ЕС-27 от 49,5%. Размерът не беше проблемът. Хората не излязоха заради общата сума, а заради къде отиват тези пари. Четирите числа по-долу не са случайни. Това е един и същ модел.
За МВР, за охраната, за лихвите държавата вече се е подписала. Те растат сами, без някой да гласува за тях. Образованието, науката, здравеопазването нямат такъв автоматизъм. Те получават повече само ако някой реши. Тази година това решение не бе взето.
В същото време осигурителната тежест върху труда — данъци плюс осигуровки върху всеки изработен лев — се повишава от 41,3% на 43,2%. На практика: при брутна заплата от 1 000 лв., държавата задържа около 19 лв. повече на месец на човек. Същевременно разходите за заплати в публичния сектор растат с 886 млн. € — сума, по-голяма от целия годишен бюджет на МОН (826 млн. €). Тоест ръстът на администрацията за една година надхвърля колкото държавата отделя за всичкото си висше образование и наука. Около 2,2 милиона заети в частния сектор покриват тази разлика.
Най-голямото перо в бюджета — пенсии и ДОО (Държавно обществено осигуряване) — поглъща 6,83 млрд. €, или 19,7% от целия бюджет. Това е системата, която изплаща държавните пенсии, болничните и обезщетенията — и тя е под все по-силен натиск: работещите намаляват, пенсионерите растат, младите емигрират. Това не е проблем на един бюджет. Но всеки следващ бюджет трябва да го решава с реформа — не с поредно повишаване на осигуровките.
От всеки 1 евро в централния държавен бюджет за 2026 г., около 85 стотинки отиват за текущи разходи — заплати, пенсии, осигуровки, лихви. За капиталови разходи — пътища, болници, лаборатории, училища — остават около 14 стотинки. По европейски стандарт публичните инвестиции в България са 3,16% от БВП, малко под средното за ЕС-27 (≈3,3%) и значително под Полша и Румъния (по ≈4,8%).
Катастрофата не е в нивото, а в посоката. Проектът на Бюджет 2026 намалява дела на национално финансираните капиталови разходи в централния държавен бюджет, докато премества инвестиционна функция извънбюджетно — чрез капиталови инжекции в БЕХ (≈767 млн. €) и ББР (≈2 045 млн. €), финансирани с нов държавен дълг (виж точка 04). Това е фискална архитектура, която маскира влошаваща се траектория.
Държавният дълг като дял от БВП се удвоява за четири години — от 22,5% в края на 2022 г. до 29,9% в края на 2025 г. и прогнозни 30,6% за 2026 г. Скокът от +6,1 пр.п. през 2025 г. е вторият най-голям в целия ЕС след Финландия.
По европейски стандарти 30,6% все още е сред по-ниските стойности в ЕС-27. За сравнение — Румъния е на около 61,1% за 2026 г., Полша на 64,9%, Унгария на 73,9%, средното за еврозоната достига ≈90%, а средното за ЕС-27 — ≈84,5%. България остава фискално относително дисциплинирана държава.
Проблемът не е в нивото. Проблемът е в траекторията и в цената. Само лихвите по натрупания дълг достигат 1,07 млрд. € през 2026 — три пъти повече, отколкото през 2022 г. Това е сума, по-голяма от целия годишен бюджет на МОН (826 млн. €), и сума, която не финансира нито едно болнично легло, нито едно училище, нито една пенсия. Тя обслужва решения, взети в предходни години.
Европейската комисия обяснява скока на дълга през 2025 г. с „операции по рефинансиране на дълга и планирани капиталови инжекции в Български енергиен холдинг и Българска банка за развитие” — конкретно 4 млрд. лв. (≈2 045 млн. €) в ББР и 1,5 млрд. лв. (≈767 млн. €) в БЕХ. ИДЕС предупреждава: при евентуална статистическа преквалификация на тези инжекции дефицитът може да надхвърли значително 3% от БВП.
Това не е държава в криза. Но не е и държава в посока, която издържа на тестове за устойчивост.
100 000 души не излязоха да поискат повече пари. Излязоха да поискат различни решения с парите, които вече плащат.
Шест месеца по-късно отговорът още го няма. Следващите приоритети зависят от новото правителство — но това, което изкара хората на улиците на 1 декември, не изчезна с оттеглянето на проектозакона.
Очаквайте новия бюджет. И критика към него.